Лежи си в голямата спалня сред огромна купчина от юргани, одеяла, чаршафи, възглавници и прочие затоплящи тялото меки работи. Всичките в различен цвят и десен. Част от тях са на съпруга й, по-голямата част нейни. И въпреки това рядко успява да се стопли. Зиморничава, с ледени крака и ръце. Често по инерция търка крака напред-назад по леглото, за да се топли от триенето между нея и завивките. Зимно време не ползва долен чаршаф – много е студен и неприятелски настроен, истината е в мекичкото одеяло. За последно се захлупи през глава с юргана, за да усети топлия застоял въздух върху лицето си и да го опази в мислите си по-дълго след ставането. Застина, за да удължи момента… Показа се на повърхността и реши да гепи още един момент – оформи от края на юргана нещо като кукла, подложи го под лицето си и го прегърна. Застина така върху меката топла материя. После прибра ръцете между бедрата да ги стопли за секунди и пак се върна на изходна позиция. Е-ех, да можеше да докопа от тук дистанционното на телевизора или поне да пусне радиото.

Рязко отметна завивките и скочи. Не ми е студено, не ми е студено, даже се затоплям, не ми е студено… Прескочи кашончето с книги до леглото и разрови за жилетката наоколо. Реши първо да пусне радиото – новините на Би Би Си щяха да почнат всеки момент, а английския трябва да се упражнява, не бива да се пропуска нито една сутрин. Продължи с разкопките за жилетката. Студът я подгони из стаята и тя почти се затича между мебелите като хлебарка след светване на лампите. Хм, ето я, на ръба на премръзването. Била е в другото леговище, на дивана.

Тръгна към кухнята за кафе като по пътя прескочи чифт обувки и двойката английско - български речници. Машинално извърши ритуала с подготовката на кафеварката, подарък от майка й, включи котлона и се изнесе от ледената кухня. Опа-а, новините почват. В последния момент реши да навлече и халата върху бархетната пижама и жилетката, грабна тетрадката и седна до радиото. Повечето неща само ги повтаря след добре смазания баритон на говорителя, но някои от изразите, които и харесват, си ги записва в тетрадката. С френския се справя от години на доста прилично ниво, но английският още я спъва.

Точно с края на емисията се чу и сигнала на гъргорещата кафеварка. Наля и се усмихна доволно. Единственото, с което може да се сравни миризмата на кафе е миризмата на бебе – и двете носят само радост. Стига да не е лангуста кафето и разплакано бебето.

Хубаво начало на деня. Преди да почне с горещото кафе трябва да открие още нещо – ролката за бретона. Всяка сутрин го коригира, защото и разваля общата визия на прическата. Ползва само една ролка, дебела и розова, колкото да фиксира отпред. Намести я, взе чашата с кафе и включи телевизора. Метна се на фотьойла и вдигна крака на страничната облегалка. Дано въздухът на метър нагоре е по-топъл от този на пода. Обгърна горещата часа с ръце и просто пое мириса, който се вдигаше над нея. Бърборене от телевизора и чаша кафе, идеалната сутрин, като изключим тази под юргана. Да можеше да се върне на затопленото място... Огледа се за дебелите чорапи, ама хайде след кафето. Апартаментът е голям, но никога не се затопля. Съседите не се отопляват, пестят и стените са вечно ледени. Въпреки това няма намерение да мръдне от квартала. Уличките са тихи, кафененцата изникват и изчезват винаги по приятен и дори загадъчен начин, арабските продавачи на месо говорят живописни и непроницаеми езици. Има афганистанци, иранци и кой знае какви. Със сигурност турци. Последния квартал, който не е превзет от моловете, хипермаркетите и тумбите пазаруващи. Тук покупката все още може да бъде самостоятелен волеви акт или покупка от необходимост. Можеш дори да купиш китайски оризови спагети от китайско магазинче пълно с ухилени китайци.

Остави празната чаша с кафе на масичката и включи компютъра. Дръпна пердето да се запознае с днешния пейзаж. Тържествен миг, дърпането на пердето сля двата свята – студения зад стъклото и топлия на шарените завивки. Разтърка с ръка запотеното стъкло и остави няколко широки мазки. Ау, бяло, много бяло. Валяло е цяла нощ. Още няма почти никакви следи в снега. Само съседа с кучето вече е бил навън. Има даже жълто петно върху снега в края на пътечката. Останалия пейзаж е по-скоро в сиво и бяло. Тук там пожълтяват прозорци от светнатите лампи, колкото да правят компания на жълтото петно върху снега. А небето е сиво и днес май няма да пожълтее. Днес трябва да допише материала за списанието. Но преди това ще си направи закуска както тя я разбира. Кекс с ябълки и канела… 

В последния момент настъпи обрат в плановете – домързя я да чисти орехи и да стърже ябълки и просто опече една тиква във фурната, намазана обилно с мед и канела. С чиния и вилица в ръка е готова за работа. Стаята е пълна с топлина и мирис на мед с канела. Седна пред компютъра и още след първата сладка карамелизирана коричка от тиквата започна да пише материала.

„Уважаеми дами и господа,

Приключиха и тези избори. Като много други и те ни оставиха без съществен избор. Липсата на идеи обаче, не попречи да ни потопят в едномесечно безнаказано словоблудство. По други географски ширини това би довело до масови протести или индивидуални самуразрушителни жестове. У нас те доведоха до протоколното взел-дал.

Предлагам от днес, от този момент, да започнем да се готвим като избиратели за следващите избори. Да направим списък с желанията си. Да проведем лична класация на възможностите и талантите си. Да прочистим гърлото си, да се окашляме, да се огледаме и да започнем да казваме на глас съображенията си. Нека си го кажем, не искаме да ни управляват хора, които могат и знаят по-малко и от нас. А ние си знаем колко знаем.

Да се погледнем в огледалото, ако трябва и голи да се съблечем пред него. Да отстъпим крачки назад, да хвърлим поглед върху общата картина. И да се опитаме да разкажем на това огледало какво в нашия живот ни харесва и какво не. Не са виновни само политиците. А ние имаме ли идея какво искаме да се случи със страната ни. Заклинанието от последните 20 години „Швейцария на Балканите” не доведе до магически последици. Само ако ние знаем в детайли, точки и подточки какво искаме ще можем да преценим дали нашите желания, планове и намерения съвпадат с тези на следващия кандидат. Само тогава ще можем да съзрем неговата незрялост, лъжливост или лъжеборбеност.

Уважаеми дами и господа,

Освен почивка до Малдивите или поне нова кожена чанта, има ли нещо което искате. Освен добро питие и вкусна храна сред приятели, има ли нещо за което мечтаете. На връх кариерата си има ли някого, когото бихте хванали за гушата не за по-високо заплащане или международна кариера, а за нещо друго. Това другото има ли си име. Може ли да ви доведе до еуфория, до отчаяние, до размисъл…

С любов и пожелание да ви пораснат и укрепнат мечтите,

Искрено ваш,

Редакторът

P.S. Става дума за общите ни мечти”