Ани огледа терена нагоре, за да открие най-лесно достъпните за бягане пътеки. Вече час от началото на състезанието по планинско бягане. Тръгна с първите, защото има много опит и знае как да ги изпревари в началото, да ги остави зад себе си и после леко да успокои темпото, да намери онази равномерна стъпка на тичане, дишане и издишване. Въпреки това след първия час краката тежат повече, подметките подпират всеки милиметър от стъпалото, а сърцето сякаш изпълва целия гръден кош и пречи на дробовете да поемат достатъчно въздух. Днес имат седем километра насечен терен. Стартираха от подножието на Витоша и сега тичат нагоре към върха. Често вдига за секунди поглед да види лифта над главата си. Другите състезатели останаха назад, има и няколко преди нея. Ако не ги изпревари в последната отсечка, Йосиф ще се сърди, ще спре да спи с нея и ще усили тренировките още повече. Кой знае какво ще измисли още. Миналата година като изгуби за първи път републиканското състезание  той веднага свали една мадама във фитнес клуба, при това известна архитектка и демонстративно се правеше, че Ани не съществува. Правеше масаж на самозванката на нейната маса на стадиона, мажеше я с нейните масла за релаксация.

Гората днес е някак дистанцирана от нея. Тревите са сухи и полегнали в страни от пътеките, по които тя се опитва да издрапа. На места тича почти на четири крака. Теренът е така стръмен, че трябва да се издърпва с ръце за корените на дърветата или за най-близките храсти. Въздухът е ярък и просветлен от силното есенно слънце. Всяка прашинка свети. От взиране в пътеката всяко вдигане на главата към небето води до заслепение… Ох, трябваше да не го ядосва вчера. Сега е наказана да бяга без китайската ампула за подсилване. Сърцето й ще се пръсне и въздухът не стига… Закашля се и повърна в страни от пътеката. Стана за секунди. Сухото гърло е виновно. В този момент от храстите излезе Йосиф:

-          Който не слуша треньора, повръща… Свиня! Ще яде яйца! Да видим дали яйцата ще ти помогнат. Искам да си първа горе.

Каза го и подмина нагоре към финала. Йосиф забрани месото и яйцата, когато Ани навърши 14 години. Като я видя, че спазва правилата му правиха секс за първи път и той я направи своя състезателка. Заедно постигнаха републиканската титла. Мечтата им беше да отидат на Олимпиадата след две години и да се върнат с медал.

Премаля и. Прииска и се да седне край пътеката, да вдигне глава и да припича лицето си на слънцето като нормален човек. Пък и за какво й е да тича. И медал от Олимпиада не иска вече. Ако резултатите от Художествената академия са добри и я приемат, ще приключи завинаги със спорта. Никой не знае. Нито мама, нито тате, нито приятелките и естествено не знае Йосиф. Той така и не разбра какво се крие в това тяло от мускули и под тази бяла кожа покрита с много пъпки, вероятно от химиите, които се налага да пие. Често се шегува вкъщи, че пъпките правят лицето й като яйце на Фаберже, онова розовото с момината сълза от перли. Е, при нея не са перли, а пъпки. Но тя разбра, че е истинско Фаберже отвътре. Разбра го в деня, когато неумело се опита да флиртува с един съученик, а той твърдо каза:

-          Не мога да се свалям с мадама, която е толкова яка външно и толкова слаба вътрешно, че да се чука с оня дъртак треньора си. Какво искаш, да ям бой ли. Забрави.

Тогава си даде сметка, че всички знаят голямата тайна на живота й. Уж всички се фукат, че правят секс, а тя която наистина го прави не минава за печена. Напротив смятат я за пропадляк. Това нямаше да е проблем, ако искаше наистина да бъде бегач в маратонските дисциплини. Наскоро разбра, че я бива повече за рисуване. Остава само да постигне своето без сътресения. Семейството е свикнало да се гордее с нейните медали. Откакто я гледаха по телевизията, живеят с мисълта, че са отгледали шампион. Тя също от години живее с тази мисъл. Но сега има своята тайна. Нека мислят, че знаят голямата и тайна. Тя си създаде нова, по-голяма. Не само ще влезе в Академията, но и по един портрет ще им направи. Да се видят и те отстрани. Лесно е да пренебрегваш някого. Да го виждаш изцяло в сянката на треньора му. Освен това сянката не винаги е лоша. Научи я на дисциплина. Всеки Божи ден прави по десет пълни обиколки на стадиона. Няма значение дали утре има контролно или рожден ден. Когато спря месото умираше от глад, виеше и се свят, но продължи, защото той я подкрепяше да се изчисти, да стане твърда, да направи каквото е решено, а не каквото и се иска.

Стресна се и хукна нагоре по баира. Трябва да завърши последното си състезание с достойнство, а ако може и с победа. Да я запомни като биткаджия. Другото и голямо желание след Художествената академия е това Йосиф да съжалява за нея, да я оцени пост фактум. Да излезе от редицата на състезателки, любовници, приятелки и прочие навлеци. Ако беше останал само с нея и тя щеше да остане само с него и бягането. Сега не иска нито него, нито бягането.

Пое въздух и спринтира да догони първите. Ускореното тупкане на сърцето беше изчезнало, болката в сводовете на ходилата също. Забрави за отвесния терен и набра скорост. Между храстите се мярнаха късите гащи на някой състезател. Насочи се към тези къси гащи и скоро ги подмина. Чу пръхтенето от умореното му вдишване и издишване.  Мускулите на бедрата и се стегнаха като камък, като спазъм. Събра се в едно търкалящо се нагоре по баира топче, напук на физическите закони. Тъй както топчето набира ускорение по склона надолу, тъй Ани ускори нагоре. Скоро достигна други къси гащи и ги подмина. В последната отсечка теренът се поизравни. Гората се разреди, въздухът стана по-топъл и лесен за преглъщане.

Погледът също намери свобода и се разтича по поляната напред. Гората се прибра зад гърба й, а поредните къси гащи я повикаха да ги догони.

Това съм аз - Фаберже отвътре, а не Фаберже отвън. Понякога докато мисли за картините, които чакат да бъдат нарисувани, си представя, че ги гледа през някоя сложна златна решетка - с много орнаменти и камъчета. Все едно е заключена в дизайнерско яйце и гледа света отвътре. Свита в ембрионлана поза, с широко отворени очи. Всяко завъртане в яйцето отваря нов поглед, странен ракурс или чудна гледка. Да имаш свой, преден план е важно. Пейзажа всички го виждат. Кой цветно, кой черно бяло. Кой както може. Но личният преден план е онова, което прави нещата специални и лични. Йосиф не разбра колко лично беше за нея бягането. Ани не държи да му обясни каквото и да било. Вече всичко е казано. Всичко е направено.

Когато се види в списъка на приетите в Академията, ще му нарисува портрет. Докато го подарява ще съобщи новина. Портретът ще каже всичко, което не и позволяваше да казва. Той беше неин гуру, а тя негов ученик. Това е тъй уморително и задължаващо. Въздухът замириса на свобода. Ани се наведе леко напред и ускори към финала.