Част първа

Виц. Имало едно време едно зайче. Шляело из гората, преживявало някак си. Веднъж Мечо бил нервен и решил да си го изкара на Зайо. Събрал горските животни и им наредил да ступат Зайо. Спрели го насред гората и му казали “Хей, Зайо, дай една цигара”. Както се и очаквало, той нямал и те го набили жестоко. На другия ден Зайо, който не бил глупак, се подготвил добре – купил цигари с филтър, без филтър, пурети, пури и т.н. Верен на навика си започнал да се мота из гората. Пак го спрели на едно сенчесто място и му казали възловата реплика “Дай една цигара”. Той ловко извадил целия набор и попитал “С филтър? Без филтър?” Е, тогава Мечо наистина се изнервил много и казал “Абе ти, що си без шапка?” и пак бой, та бой, спукали го от бой.

Албена има един основен дефект - не умее да разказва вицове. Към средата забравя поуката и се обърква. Но този за зайчето някак го запомни от раз. Кратък и ясен. Не става за компании, в него няма никакъв секс, но някак без усилие го запомни. Като казахме секс – в момента рови в гардероба за някакво секси бельо. Няма гадже, но все пак е важно за музикалния бизнес. Майка й така я учи – тесни дрехи и добро бельо. Иначе си остава в калта.  Страх я е, че няма никакви връзки в музикалния бизнес, нито е дъщеря на паралия, а майка й постоянно говори, че я чака голямо бъдеще, защото го видяла на карти. Преди промените често ходеха на две почивки през годината – планина и море. Баща й беше военен летец. Сега е млад и красив пенсионер.

Албена избра сутиена с твърди чашки, защото гърдите й са доста големи и ако не ги подпре добре, увисват или зърната прозират през блузата. Сложи си сутиен, който повдигна доста циците й, те наполовина преляха над банелите. Заради смуглата й кожа виненочервеният сутиен с розова дантела я прави да изглежда стопроцентова жена за авантюра. Няма бикини в същия цвят, не й достигнаха пари за комплект, но държи сутиена винаги да е италиански. Обу доста прозрачни бикини в телесен цвят и се заразхожда напред – назад пред огледалото. Най-много си харесва косата – дълга, черна и на огромни къдрици, които стигат до талията й. Краката й не са много дълги, но затова пък талията й е ненормално тънка и от обема на косата илюзията става още по-силна. Барабар с големите гърди отпред, е доста сочно парче. Слава Богу, краката й са тънки от коленете надолу и с високи обувки компенсират леко закръгленото дупе. То, обаче, си върви в комплект с месести устни върху правилния овал на лицето. Очите са черни и с отнесен поглед – все едно още чува тишината от детството си в къщата им в Родопите. Лъскав поглед, който е гледал часове наред в гъста зелена гора. Обикновено има пари само за червило и добре, че погледът й блести, та да не стои устата й като алена кръпка на лицето. Ако имаше малко по тънки бедра, щеше да е по-добре, но от бебе я хранят с толкова много мляко, сирене и месо, че никога не е била кльощава.

Истината е, че пее приятно. Преди време една гледачка й каза, че ще се прочуе и отскоро тя вярва, че ще е с музика. Не свири на инструмент, но има добър вкус и това стига. Освен това й писна да живее в тази зловонна квартира. Бабичката е на 84 години и понеже  отдавна живее сама, не знае какво става около нея. Изпуска се както ходи по коридора и от това къщата ужасно смърди. Албена често чисти в своята стая, но това не променя положението в банята, тоалетната и кухнята, които има право да ползва частично. В хладилника има отделен неин рафт, който бабичката често разбърква с мръсните си ръце и изяжда каквото й хареса. Освен това наскоро се разбра, че краде от консервите, които Албена беше скрила под леглото си. Днес се върна от изпит в училище по-рано и завари бабата, опряла коляно до леглото й, да придърпва с извитата част на бастуна си буркан със сърмички. Не знае кое я ядоса повече – буркана до леглото или раздраната басмена рокля на бабата, под която се виждаха увисналите меса с лилави на цвят рани от залежаване и нечистоплътност. Когато има време, Албена й зашива някоя дреха, за да я прикрие малко, но вече и това не помага, защото жената е била шивачка цял живот и все вади от препълнения си гардероб стари рокли от коприна, които преправя според днешната си мярка. Накрая платът винаги се цепва - първо на подмишниците или гърба и постепенно се раздира до долу.

Почти не се скараха. Няма смисъл. Стара, изкуфяла, самотна жена. Един ден ще си има свежо ухаеща къща. Майка й от дете я учи да чисти и изтупва завивките всеки ден, да си измива чинията след ядене, да мете, да си пере дрехите сама и още ред неща. Приятелките й ползват родителите си като перални машини, банки, чистачи. Българските родители са като многофункционални домашни роботи. Толкова се радва, че изглежда добре. Позволено й е да мечтае,че ще си намери работа като певица в София. Майка й я издържа докато учи, но тя ще успее, ще си намери мъж, който да се грижи за нея. Или ще стане известна певица, кой знае?...Вчера на прослушването в една музикална компания забеляза в журито мъж, който така я гледаше в очите, че комай си забрави текста. Кръгла глава, дебели черни вежди върху светлото лице, леко заплешивяващ и с коремче под пуловера на огромни оранжеви ромбове. Съвсем демоде! Не можа да разбере дали я разсейва нарочно или просто се опитва да привлече вниманието й. По–късно се запозна с него, главен продуцент и собственик на фирмата. Записа си телефона й. Много разчита, че му е направила впечатление на живо, защото на снимката в документите не изглежда представително. С джобни за паспортна снимка, какъв портрет могат да й направят в първото фото на “Графа”, където върви конвеиер от вчесани за виза кандидат-емигранти.

За да се поразсее и да си възвърне самочувствието и вярата в доброто бъдеще, отиде с приятелка на кафе. Келнерката реши да уточни поръчката:

-         Какво кафе искате – Segafredo, Illy...?

Албена изчака малко и попита озадачено:

-         “Сегафредо” или какво?

Мадамата, която е облечена в много тесни дънки и изглежда като модел на Мис Свят, се нацупи пренебрежително:

       – Segafredo и Illy. Какво да бъде?

-         Това шега ли е? – Албена се усмихна широко, за да покаже, че е разбрала майтапа. – “Сегафредо” или какво?

-         Оф-ф-ф, кафето се казва Illy! Казвайте какво искате.

Албена усети как лицето й се възпламенява и вероятно почервенява до мораво. До кога ще й личи, че е от провинцията. Без английски си за никъде - кой знае това как завъртяно се пише, а накрая произнасяш просто “или”. Кога се е появило това кафе? Не е виждала реклама по телевизията... Ужас, ужас... Извини се и вече си представя как изпива кафето на екс и изчезва от лобното си място. Няма да идва тук докато не сменят келнерката. Ето такива моменти я амбицират най-силно, един ден ще е фина като английската кралица, но дотам скучна.

Като подарък за тези, които оцеляха през зимата на 1996 година дойде пролетта. С изстинали домове, с прогонени от къщите домашни любимци, но с оптимизма, че животът ще стане по–лек, защото не може винаги да е безнадежден. Паркът около “Орлов мост” е само за разходка. Тревата е в провокативно ярко зелено. В ляво от входа се е  белнала джанка, изправила е малкия си ръст пред още нераззеленените върби, които приличат на стари заплешивяващи рокери. В избеляло шлиферче една баба стои до малко коте, пази го от кучетата да не му изядат хляба, донесен специално от нея. Жената се е зареяла някъде напред, дори не се оглежда за кучетата. По законите на Дарвин уличните котки имат много по-малък шанс от кучетата. Но по същите закони би трябвало човекът да има най-добри перспективи за оцеляване  - нищо подобно! Може да се вмирише, да се видиоти, да се озлоби, но не може да победи глутниците изгладнели кучета около кофите за боклук. Хилава прегърбена дама е спряла пред огромен джип с тъмни стъкла, влязъл тук по незнайни правила за движение, и го гледа като летяща чиния. Това са новите мирновременни танкове. Жената е наведена напред, но се опитва да си поизправи гърбицата и да види возилото до горе. Съзнава, че това е като среща на мухата със слона – единият е пренебрежимо малък за другия.

Кирил, за най-близките Киро или Кирчо, за клюкарите и жълтите вестници Киро Плесника, седи на този обяд вече три часа и търпението му още  не се е изчерпало. Разказва весели истории от живота си, някои истински, други преувеличени или присвоени от някого. В момента на автопилот реди една история, която винаги предизвиква желания ефект – разсмива, настройва приятелски, обвързва събеседниците с него и личния му живот:

-         Хващам една балерина от представлението и я завеждам в алтернативния апартамент, знаете – ателието за творчески размисли с балерини. Обаждам се вкъщи, казвам, че ще пътувам по работа до Варна и след това мятам балерината на матрака да проверя дали е естествена блондинка.  Изведнъж си давам сметка, че девойката така мирише на пот, че ми спадна оная работа...Прекалено скачат по сцената и после трябва да се гледат отдалече. А аз, глупакът, все на балерини се връзвам...

Всички се бяха зачервили от кеф и го гледаха с очакващи погледи. След това ще вкара онази история с вземането на шофьорска книжка. Ох, започна леко да се уморява. Но ще се разберат с тези момчета. Иска да изнесе част от бизнеса си навън, а тези читанки имат английско образование и връзките на бащите си. Така и не успя да научи език, сега зависи от такива засукани бурсуци като тези. Голям зор ще берат, ако се опитат да го прекарат. Това го няма в букварите. Ще ги научи как се живее тези запъртъци. Не са спортували, не са се борили с живота. Харчили паричките на татковците. Червените парички на партията. Едното момче му разказа предишния път как са изнасяли пари от едно учреждение в черни найлонови чували и са се чудели какво да ги правят, защото инфлацията ги правела на нищо и половина. Накрая построили къща в Драгалевци за пет месеца на четири етажа със стаи за гости и прочее, но с калпави материали. Някакъв тарикат - предприемач им сложил мазилка, по която избили влажни петна още същата пролет...

Боже каква девойка минава! Затова го харесва това заведение. Тук всичко е качествено. Точно негов тип – дребен кокал, дълги светли коси, стегнато дупе, голо пъпче и оня отнесен поглед, който го отпуска и му помага да си почива. Дали е известна? Дали да не прати Ичо от охраната да я пита, не иска ли да се видят в тоалетната. Ще си плати, не е проблем. Ичо нещо мързелува тази вечер – не донесе нищо да се понапудрят и да оправят главите, само уиски не помага. Викна го, даде му кинти за кока и му каза да прослуша девойката. Много обича дребни, фини жени, почти безплътни. Имат хубава кожа, това е генен закон някакъв.  Дали да черпи и Васко с едно чукане или да го остави само да му текат лигите. Нека го види, че отива в тоалетната с тази мацка пък после, ако е много навита ще му я пусне и на него. Киро държи да е пръв, а след него мадамата да прави каквото ще. Ако не му е гадже, разбира се. А, ето го Ичо. Мацката е навита. Ще го чака направо там. Стана, извини се и тръгна към двете нули. Даде на бабата на входа петдесет лева, което сигурно е повече от пенсията й. Да си трае и да не пуска никой.

Мадамата се е обърнала леко с гръб към него и се усмихва. Тази май наистина разбира за какво става въпрос. Няма да се хвърля да го целува и прочие. Извади от джоба на сакото си пудрата, която му донесе Ичо и банкнота от двайсет долара, с която да си направи фунийка за смъркане. Сипа прашеца направо на капака на тоалетната чиния, подреди го в две улейчета, смръкна пръв през дясната ноздра и подаде на момичето двайсетачката да пробва и тя. Наведе се и дръпна силно, явно не й е за първи път. Омете го за секунди. Кирчо мина зад нея и я хвана за хълбоците. Беше точно това, което трябва – сребриста поличка и стегнато малко дупе под нея, нагоре тясно бюстие. Свали бикините до коленете й и направо премина към същността. Момичето се наведе леко напред, за да го улесни. Браво! Допря лицето си към тила й и я подкара яко. Знае, че за мъж изглежда много добре и на мацките също им е готино. Тя със сигурност е наясно, че ако беше отказала, ще си има проблеми и чака той да свърши. А може да се надява на нещо по-сериозно... Жените през последните години играят направо руска рулетка. По-екстремни са от всякога. В Щатите тази ситуация се нарича изнасилване, а в България – търсене на късмет. Дали да й вземе името и телефона...? Няма смисъл. Само проблеми. И на онези балъци няма да им урежда мацки, не му е до подаръци. След края излезе пръв и я остави да се оправя. Даде още пари на чистачката за дискретността и се върна на масата, за да продължи вечерята.

Албена тръгна пеша по “Дондуков”. Когато може пести от градски транспорт. Тъмносиньо боди, зимна шапка от фино кадифе с малка периферия, която не иска да сваля въпреки топлото време, защото й придава много артистичен вид и дълга велурена пола, която да скрива ханша. Отива да убие времето с една приятелка в кафене, което харесаха преди няколко дни. От новите – цялото в хром и стъкло. Имат пари колкото за чай “Lipton”, вече му знаят безпогрешно името, и ром. Обща чаша ром, която разсипват в двата чая. Не е важно какво се яде и пие, а къде го правиш – дали е на престижно място, дали влизат випаджии, как са облечени. Двете с Пресли се надяват да намерят някой подходящ мъж на такова място. Дрехите им ги притесняват в такива лъскави кафенета, но смятат, че това е дълга битка, която ще завърши с хепи енд. Дали не сгреши, че излезе, може би онзи мъж от прослушването ще й се обади и ще я повика. Седяха и се озъртаха цяла вечер. Следяха кой влиза и излиза от заведението. Така знаят кой е актуален в момента в София и с кого ходи. И двете са истински специалисти по бавно пиене на напитки. Джобните им са оскъдни, трябва да изкарват с по едно кафе или чай по два – три часа.  Тази вечер нищо не се случи. Май никой не ги забелязва.

След два дена музикалният продуцент Данчо се обади. Отиде в офиса му да поговорят. Харесало му как пее, искал да я направи още по-красива и ефектна. Тя веднага се съгласи. Никакво увъртане. Въобще не знае как се правят тези трикове с преговорите и не иска да рискува да изпусне предложението. Данчо веднага започна да я сваля. Изглежда поне на 45, с широки рамене и къси набити крака обути в маркови маратонки. Въобще не си представяше така хората от шоу бизнеса. В последните години българите се научиха да се обличат.

Данчо говори вече цял час какво им предстои заедно. Ще я направи звезда. Ще се вози в BMW, ще има собствен шофьор, който да я кара за участия в провинцията. Най-много след година ще се срещат в най-скъпите ресторанти по центъра, а след още две – ще си купи голяма къща в “Горна баня” или “Бояна”. Точно каквато я иска – с големи тераси, колони, стъклен под със специално осветление и отделна стая за щендерите със сценични костюми. Засега дори не знае как се стига до тези квартали. За да я бъде приказката, трябва да е талантлива и разумна. Той не подозира колко старателна може да бъде. Взе си матурата с отличен! Данчо продължава да описва сладкодумно и с много майтапи бъдещия й живот - нищо чудно след няколко години да се срещнат на някое летище в Европа - тя ще бъде в елегантен костюм на “Chanel”, на високи токчета, скрита зад тъмни очила и с елегантна прическа. Дори може да се направи, че не го познава, ако вече не работят заедно. На прослушването се е представила добре, но трябва много да учи, просто нищо не знае за този бизнес, много е жесток, а с негова помощ може да си съхрани психиката и да израсне професионално. Започна да й разказва за себе си – с продажба на аудио касети се занимавал още от Указ 56 на Тодор Живков през 85-а година, когато дали право на първите частници да се пробват със собствен бизнес. Да не говорим, че преди това разпространявал по пазарите касетки на ресторантски оркестри и оня поп, който по едно време го направил почти богат, но през 91-а година. Лукановата инфлацията му изяла всичко, та чак го вкарала в заеми. Доларът станал 300 лева. Данчо съжалявал, че не бил на нивото на комунистическата номенклатура и нямало кой да му каже “Обърни си парите в долари, че става лошо”.

-         Често съм в чужбина, в Италия съм бил няколко пъти, до Сърбия ходя да купувам и продавам, но такова чудо няма никъде!

-         Баща ми постоянно следи новините, по телефона ми бърбори за банки, приватизация, кредитни милионери, стрелби и отвличания. – Албена сподели само, за да поддържа разговор, не й се говори за проблеми.

От време на време я докосва по ръката. Седят в скъп ресторант в една от пресечките на “Витошка” вече два часа, келнерът познава Данчо и задава любезни въпроси докато сменя чиниите по масата. Ще я научи как да се облича. Направо й каза, че се облича ужасно и няма вкус. Тя се втрещи и го загледа пак в трътлестото тяло и спортните дрехи. Съветите му се трупат един след друг - трябва да си пусне още по-дълга коса, да си направи кола маска на ръцете, краката и мустаците (тук тя се изчерви силно), да свикне да съчетава цветовете и да си купи качествени гримове. Албена се надяваше, че първо ще започне да работи, а после ще купува тоалети и гримове. Няма пари за козметик, няма от кого да вземе заем от петстотин лева за гримове. В главата й изведнъж стана кухо, като в центрофуга на пералня се завъртяха банкноти по петдесет лева. Само за молива за устни пести от джобните си пари по две седмици. Данчо обеща да избере и купи най-необходимото. Добре! Тя е готова да слуша. Притеснението премина в задоволство от факта, че най-после е хванала следа за излизане от мизерията.

-         Гадже имаш ли? Ако имаш, зарежи го, само ще ти пречи. Като станеш известна ще ревнува, ще ти се бърка, няма да ти е на нивото...

-         Нямам.

-         Браво. Наблягала си на ученето. Аз никога не оставам без приятелка. – Набоде едно парче от телешката пържола в чинията си и го лапна, после загреба от шопската салата и чак тогава продължи - Жена ми е работлива и много разчитам на нея. Дадох й половината фирма... Но на вечеря човек отива с младо хубаво момиче, което да му се усмихва и да се радва на живота.

Разбраха се още утре да отидат по магазините за новите дрехи и гримове.

Кирчо влезе в кабинета си. Тази сграда си струва парите – втората в София, която е изцяло в синьо стъкло, каквото видя, когато за пръв път излезе в чужбина на първенство и попадна в Германия. Пред кабинета му седят две секретарки – едната прави кафе и му върши лични неща, другата е с три езика, на средна възраст и би могла да му бъде майка. Чувства се сигурен с тях, но няма да ги трае дълго. Не бива да свикват, да се отпускат и да злоупотребяват с доверието му, защото тогава ще трябва да им опука шамарите. Винаги предупреждава новоназначените, че за начало им дава пълното си доверие, на сто процента и от тогава започват да падат процентите. Накрая се налага да се разделя със служителите си, защото всички го крадат и мамят.

Точно в девет и трийсет двете секретарки влязоха с папки и застанаха до вратата. Мария, по-младата, се осмели да каже втренчено, че пред вратата чака пазачът бай Георги и плаче, защото някой е откраднал компютър от склада в “Илиенци” докато бил нощна смяна. Кирил си помисли, че дядото сигурно очаква да го бият за това произшествие. Така е - ако не намери взетото, утре ще изчезне още нещо. Трябва да си гледат работата. Той е започнал от нищо: майка  чистачка, баща строител. Само спортното училище го измъкна от блатото. Мария е добро момиче, вижда се, че съчувства на Бай Георги. Сигурно дядо й изглежда така. Кирил Караиванов много трудно понася старци, така както някои хора не могат да се возят в асансьор или да гледат от високо. Напомнят му случай от детството – години наред минаваше край двора на един много възрастен мъж, който живееше със старицата си и всеки ден сечеше дърва, за да си сготвят. Ръцете му толкова силно трепереха, че Кирчо всеки път си представяше как брадвата изхвърча от ръцете му и му съсича краката. Гледката го напрягаше. Дворчето беше много малко, старчето кльощаво, по избеляла риза и с една добродушна физиономия, да ти се доплаче. Кирил се стремеше да мине много бързо, за да свърши час по-скоро мъчението, но краката му сякаш нарочно забавяха като се изравнеше с дядката и очите му залепваха за треперещите ръце и дръжката на брадвата. Тънки пръсти с много жили, петна и изпъкнали вени. Острието е много изтъркано и вдлъбнато по средата. Чудеше се защо този старец не живее с някой, който да му помага, къде е бабата и защо не седи до него, докато се поти с дървата...Години по-късно се чудеше защо не е сменил маршрута си за училище, а е продължил да минава от там...

Мария го гледа внимателно право в очите. Този умен разбиращ поглед го предразполага, но той не обича да се отпуска, защото за победата е важна концентрацията на състезателя. Какво да ги прави всички тези хора? Без Кирчо не се взема и най-дребното решение. Браво, развалиха му настроението още от сутринта!

-         Мария, виж какво Мария, аз очаквам да си на моя страна, да браниш мойте интереси!

-         Господин Караиванов, извинявайте много! Просто исках да Ви помогна да решите този проблем.

-         Госпожице Златева, аз се надявам, че Вие все още правите разлика между решаване на проблем и задълбочаване на проблема. Ако не съзнавате, нека Ви обясня – този човек е изпуснал крадците, а аз му плащам за пазач. Само ядете парите ми... Некадърници! Крадци!!! Тука някаква пръдла се изправя пред мен и ми дава съвети! За много хитра ли се имаш? - Вече крещи силно.

-         Господин Караиванов, много Ви моля... - Гласът на Мария така се разтрепера и изтъня, че вече няма никакъв авторитет. - Аз предлагам да го накажем с пари от заплатата. Например...

-         Вие ли ще ме учите как се прави бизнес... Много книжки си чела, много американски филми си гледала. Това не ти е Холивуд, пикла такава! – изблещените очи се жълтееха на моравото лице, гласът му се давеше в хрипове.

Мария млъкна. Какво да каже на този човек. Преди дни така уволни главния си юрист. Изнерви се и го махна. Никой не работи при него повече от половин година. По някакъв перверзен начин го харесва. Има стил и е красив мъж. Та той е само на 28 години. Как е направил толкова милиони дори не знае. Продажбата на наркотици, с които злите езици го свързват, не обяснява размаха, с който строи хотели по морето, купува фалирали предприятия и издържа кохорта нещастници около себе си – всички тези приятелчета от спортното училище, бивши шампиони, които искат да се правят на бизнесмени. Сега са само олимпийци по пиене, чукане и каране на мерцедеси.

-         Какво мълчите?... Не ви плащам, за да ми мълчите!

Гласът му стърже из стаята, сякаш някаква огромна бяла слюнка е заседнала в гърлото му и ще го задави до смърт всеки момент. Най-трудно понася гласа му, много грозен и чудовищен. Как е възможно такъв човек да има пропуск за парламента? Мария искрено съжалява, че трябва да си изкарва хляба по този начин. Когато разказва на баща си, той не вярва.

-         Нещастници, само ми ядат парите... Госпожо, Баташка, Вие сте главен секретар тук! Какво предлагате ?

Възрастната секретарка се сепна. Бивша преподавателка в университета, тя не беше срещала другаде такова явление. Има две деца и нервен мъж, бивш генерал - това я прави много умерена към истериите на шефа.

-         Предлагам да ми възложите да разследвам случая, да разпитам в склада и утре да Ви докладвам писмено.

-         Ще ми докладвате, ще ми докладвате...Затрупвате ме с хартийки. Някакви папчици, някакви листчета. Разнасят ги напред-назад и се правят, че работят. Това сте вие – актьори от миманса! Нищо не работите! Само симулирате, докато аз си съсипвам здравето. Аз не съм от камък, госпожо Баташка. Вие нали не искате да пукна?

-         Ама моля Ви се! Ние всички зависим от Вас.

-         Моите джобове ще се изпразнят един ден. Вие ще ме разорите... Не искам да Ви виждам днес. Излезте! Излезте веднага! Днес повече няма да влизате тук. Не мога да ви понасям. Ще ви сменя и двете... Да дойде бай Георги!

Двете жени побързаха да напуснат полесражението. Мария потупа бай Георги по рамото и той влезе. В кабинета стана тихо за известно време. После тонът отново се повиши. Дали ще му удари плесница. Нали затова му викат Киро Плесницата. Удря пренебрежително и силно с опакото на ръката, когато другият човек най-малко очаква.

Албена виси в кабинета на Данчо на площад “Възраждане” вече почти цял ден. Дойде сутринта в десет, както се бяха уговорили, а вече е три след обяд. Данчо застава на вратата от време на време, разменят си по някоя дума и той тръгва по задачи. Малко е напрегната, защото е гладна, но иначе не бърза за никъде. Това е най-важна задача в живота й в момента – да дочака свободните часове на Данчо и да отидат по магазините. Никога не е пазарувала в скъпи бутици. Откакто се появиха в София, тя влиза от време на време, но внимателно, защото продавачките се държат лошо щом усетят, че няма да купува.

Най-после тръгват. По пътя той говори за скъпите марки обувки и аксесоари, коя дреха за къде е подходяща, отново обещава да я научи на много неща, докосва  я по гърба съвсем лекичко, побутва я напред с едно леко докосване точно в средата на гръбнака. Елегантната жена се познава по допълненията – чанта, колан, обувки, часовник, бижута... Кой ли прешлен е този, по който я бута... Като стане известна ще разказва, че всичко започнало веднъж, когато вървяла по “Витошка”, а нейният продуцент я пипал свойски по гърба. Каза си, че ако това е психоатака, прави я много добре. Албена се чувства приповдигнато и дори щастливо. Сякаш днес се е родила и започва живота си с човек, който се грижи за всичко. Има музикален продуцент и обикаля с него магазините. Той я разпитва за семейството й, за родния град, за училищата, в които е учила. Интересува се от всякакви подробности и слуша много внимателно...

Албена застана в пробната и се замисли, че огледалото е от добрите – прави я по-слаба. Сигурна е, че ако огледалото се сложи под такъв наклон, че долната част да е леко издадена напред, изглеждаш по-добре, отколкото, ако горната част е по-напред. Данчо я накара да пробва поне седем-осем рокли и все не намира тази, с която да направят първата й фото сесия.

-         Мисля, че е тази, душо. – Хвана я за лакътя, явно ефекта от роклята е силен - Това е твоята рокля!

Тясна ярко червена рокля, екстремно къса - свършва точно под края на разширението на дупето, но преди да е почнал кракът, на сгъвката. От трико, но ластична. Стои много добре – подчертава всичко хубаво в нея – големите гърди и тънката талия. Добре, че има хубаво бельо, иначе щеше да умре от срам пред засуканата продавачка. Чувства се като кобила за продан, но толкова обича нови дрехи. Дали я сваля наистина или смята да вади пари от нея?...Каза, че има любовници, възможно е да се пробва и с нея. Стар, плешив, определено не е с тяло на атлет...

Турнето продължи в магазините за обувки, каза й, че има много хубаво тяло и разкошна коса, която заедно с циците ще бъде запазената й марка. Трябва да се учи да ходи на високи обувки. Женският крак,  мъдро рече Данчо, изглежда най-съблазнително в обувка на тънко токче. Виж София Лорен. Никога не е с равни обувки. Тя харесва София Лорен. Навремето си изряза една нейна снимка. Виж Мадона – залага на сексапилното си тяло и продава добре. Няма да измисляме топлата вода.

-         Ще пееш като Мадона и ще се обличаш като София Лорен... Гладна ли си ? Трябва да се храниш добре, за да имаш сили. Чака те много работа. Сега не е време за диети.

-         Говориш така, сякаш нямаш други певици във фирмата си.

-         Аз имам око за звезди. Направил съм много жени известни. От теб ще стане голяма звезда. Ще даваш автографи и ще издържаш майка си и баща си.

-         Чул те Господ!

-         Отиваме в един много добър ресторант с прясно месо, карат го директно от село, не минава през прекупвачи. Моите родители са от село и аз знам кога една стока става за ядене и от къде е взета.

Вечерта минава много приятно. Стомахът й е свит от вълнение и хапва по малко. Данчо продължи да я разглежда и да говори за лични неща, все едно се познават от години. Уговориха се на другия ден тя да отиде отново в офиса му и да започнат да избират песни, за да направят някоя кавър версия, която да стане хит. Сега в България най-добре се продават кавъри с текст на български език – все пак хората години наред са слушали само българска естрада, с малки изключения, които не са нейна аудитория. Трябва нейните песни да се танцуват в скъпите дискотеки и да се продават в най-скапания арабски битпазар.

Заспа щастлива, със свит стомах. Много се страхува да не изпусне късмета си. Друг такъв няма да има. Покупките от деня са сложени точно на стола до леглото й, за да ги гледа докато заспива.

Кирчо тръгна с две коли и един джип - иска да покаже мощ тази вечер. Четирима души охрана, двама приятели, с които си пасват добре и едно пакетче пудра. Масата им във “Феите” се пази както всяка вечер, но той се чуди дали да не отидат някъде другаде. Почна да му писва от тия “Феи”. Дали да не отскочат до Пловдив. Там грозни жени няма. Това е град! Не му трябва ни Париж, ни Милано. Измишльотини. Чужденците не знаят как се живее в България. Споменаха му за някакъв засукан ресторант с дълго име, където ходел Министър - председателят. Дали да не хапнат там? Нека свикват с лицето му мижитурките от кабинета. Ако не го гръмнат скоро, ще живее по-добре от тях със сигурност. Той и сега си живее добре, но иска признание. Иска вестниците да престанат да го обиждат... Кой му препоръча този шофьор? Кара като охлюв. Идиот. Смъкна го от колата и му каза да вземе такси. Ще си кара сам. Отидоха в “Кацата”. Аман от тия катили, Ванката и Монката. Не са организирали никакви жени за вечерта. Прави му се нещо по-така. Монката веднага започна да звъни на някакви манекенки, фука се, че за него ще дойдат без пари. Донесоха бутилка уиски на масата и се започна. След първите няколко чаши му се отвори още глътка за живот. Хубаво е да си Кирчо в тоя живот. И не е хубаво да си Монката и Ванката – ще ядеш и пиеш, ако те черпят. Ванката извади коката и се подкараха здраво. Една линия, втора линия. Вече не се крият много - много, само се изгърбват повече върху масата. Изпрати Ичо да вземе Камелия и да я докара веднага тук. Ще си направят весело тази вечер... Ще свият номер на Камелия, Монката го измисли. Извикаха единия танцьор от сцената и му казаха да се облече и да има готовност да сваля една мадама. Момчето се зарадва, че му излиза късмета да изкара голям бакшиш и отиде да се гелоса.  Ще сваля Камелия. Ако поддаде, ще я разреве и ще и я изгони завинаги, ако издържи, ще се хвали наляво и на дясно, че жените не му изневеряват дори когато са трета и четвърта цигулка в живота му...

Камелия мина теста с отличен, но не го изкефи. Търси повод да я натири вече...

Преместиха се в апартамента му в центъра, извикаха проститутки и заедно с Монката и Ванката ги оправиха. Камелия демонстрира спокойствие в началото, но после започна да схваща, че вече не е в играта. Разплака се. Кирчо не иска да говори, иска да е пиян и друсан. Да си гледа кефа! Обеща й да не взема обратно подаръците си. Тя се разтрепери цялата. Явно не е знаела, че има и такава опция. Все пак е само на седемнайсет, взе я направо от училищния двор. Запозна се с майка й, той винаги прави така. Майките го харесват.

-         Ти си хубаво момиче, никога няма да останеш сама. Още утре вечер ще си намериш гадже.

-         Ама аз искам с тебе. Тук винаги е весело!

Камелия се поизправи на табуретката, където плачеше свита до сега. Монката й наля чаша вода да се съвземе. Голям джентълмен, затова го влачи със себе си. По-корав е и от него, но много тъп.

-         Стегни се. Няма връщане назад. Знаеш, че съм женен. Чукам много други жени освен теб. Не е полезно да се мъкнеш с мене. Виж какви крака имаш. Запиши се в някоя агенция за фото модели...

-         Не съм достатъчно висока...  - изхлипа Камелия и пак се сви на ниския неудобен стол.

-         Вярно, че си падам по фини жени!

Кирил се надигна и напусна апартамента, нека си събере нещата сама, утре ще прати някой да огледа след нея. Излишни разговори няма да води. Поне не я удари. Симпатична му е и е наистина много красива. Големи сини очи, бедрата фино издялани и дълги, високи хълбоци, големи цици, много бяла кожа, естествена руса коса. По-хубава е от жена му Ксения. Но вече имат бебе и той държи да се грижи за наследника си. Ще си намери по-интелигентна и по-зряла любовница, някоя жена от висока класа, с която да може да разговаря... Монката и Ванката вече го изнервят... Къде ли да намери такова женско чудо? Няма време да се занимава с превъзпитание, с Ксения загуби сума време.

Албена стана, взе душ и нервно разрови дрехите си. Да, бяха купили нови, но само за сцената. Каква сцена!? Още няма песен… дори не знае дали ще я изпее добре. Какво да облече сега... Какви неща видя в бутиците! Трябва да поиска от Данчо ежедневни дрехи. Той … ще я разбере… Вчера на раздяла й даде малко джобни за таксита и храна. Тя ги взе и отиде до пощата да сподели с майка си какво се случва през последните дни. Жената обеща да събере от приятелки пари на заем и да ги прати. После право в офиса на Данчо. Откакто го познава не се е виждала с Пресли. Само работи. Взе касетите от склада на офиса и седна на бюрото му да слуша. Разделя ги на две купчинки: Гадни и Втори път. Остана така целия ден, някои от парчетата ги въртя по пет пъти, пробваше се да пее заедно с касетофона като се оглеждаше в стъклото на шкафа отсреща. Сянката й е хубава, днес отново е с тясна тениска. Трябва да покаже достойнствата си.

По някое време Данчо седна до нея и провери песните, които е избрала. Явно проверява дали мадамата има вкус. Засега й помага, но скоро ще трябва да се справя сама. Пазарът жадно гълта нови песни, не е като на запад, където един сингъл се готви месеци. Вероятно и в България ще стане така някой ден, като се окопитят и заживеят нормално, защото той не губи никога надежда, че ще стане по-добре. Винаги е имал успех с жените заради сладкодумието си – протегна ръката си през гърба на Албена, а с другата я притисна отпред направо за циците. Тя започна да се дърпа и успя да избяга от другата страна на бюрото.

-         Не искам да те обиждам – каза притеснено тя.

-         Тогава не ме обиждай. Толкова ли съм грозен и стар?

-         Не. Но аз искам да не смесвам работата с любовта.

-         Какви са тия глупави лозунги! Какво си работила до сега?!

-         Пяла съм в Русе. Знам за какво става дума.

Данчо също заобиколи бюрото, застана до нея и я хвана за талията, даже я стисна доста силно.

-         Имаш много хубава снага. Един ден аз ще се дърпам, а ти няма да можеш да издържиш седмица без да ме видиш. Седни, имаме още работа днес.

Албена се върна на мястото си и го загледа. Не знае кога е свалил очилата, но без тях е още по - грозен. Дебелите вежди го правят недодялан, сигурно са голямо унижение за човек с неговата професия, обграден от красавици.

Данчо обясни, че прави толкова много за нея, защото характера й му допада. За работата ще е полезно да са близки - така няма да позволят на персонала да ги лъже. Албена се отпусна, явно ... той знае за какво говори. Умен човек е.

Късно вечерта, много изморени, с бучащи и пулсиращи от песни глави, отидоха да вечерят. Данчо не отвори дума за секс. Само от време на време я хващаше за ръката над лакътя. Накрая извика такси, даде й пак джобни, не я целуна дори по бузата. В колата Албена се чувстваше така, все едно е пропуснала нещо много важно.

Заспа много изнервена, сънува кошмари. В съня си застана сред равно като стъкло поле, покрито с ярко зелени зелки в стройни редици. Сред тях тича един ярко жълт дребен заек и тя го гони. Спъва се постоянно в тези жилави зелки, пада, удря се, но не усеща болка. Само й тежат краката и усеща силна умора. Заекът е много бърз и ловък - прави чудни летящи скокове над зелките. Ушите му се веят като знаменца и тя знае, че много иска да го хване, за да спре и да си почине. Еднообразието на съня я изтощи, но гонитбата все не свършва и не свършва. Дори се чуди дали не тича на място и дали заекът не скача на място. Събуди се още по-изнервена. До сутринта има още много време. Какво да прави...

Усеща миризмата на къщата особено силно. Дали майка й би одобрила Данчо? За сега няма да й казва нищо.

На другата сутрин се усети много уморена. Реши да походи пеш из София. Като малка беше влюбена в този град. Хващаше автобуса от Русе в четири часа сутринта и на обяд беше около НДК. Идваше сама, за една вечер, тогава баща й имаше пари: Албена цял ден  обикаляше “Витошка”. Беше си купила перлен гердан на 16 години, а някои жени до края на живота си не проумяваха, че няма нищо по-женствено и по-класическо от перлите. Имаше брошка - пеперуда, ярко жълти дънки и много панделки. При първото пристигане си купи карта на София и с нея стигна до “Театър София”, взе си билет, за да гледа “Кралят елен” с Тодор Колев. После в учебния театър на ВИТИЗ успя да види любимия си Чочо (Попйорданов).  “Витошка” беше просторна и приветлива, без улични търговци и раздрани плакати на знайни и незнайни политици. Сега е друго. Сградите са абстрактни вертикали. Част от етажите са обновени с лъскава дограма – там където има забогатели стопани е боядисано, а останалите части от къщите са като болни – олющени, забравени от истеризираните си стопани, които също кърпят старите дрехи вкъщи. В София вече нищо не е цяло. Няма цели къщи, цели улици, цели квартали. Няма единен облик, един цвят, един стил. Хората също са на парчета – ново сако, стар панталон, нов грим, стара прическа. Когато са седнали по кафетата долу горе ги възприема, но когато се изправят, всички софиянци - млади и стари, и бедни и богати, стават недодялани, раздробени на много личности, попиляни от живота и събитията без да усещат вече никаква болка.

Знаеше, че улиците на София ще я заредят с енергия. Тя още ги обича, обича всяко парче поотделно. Градината пред НДК е едно от любимите й места. Тук винаги грее слънце, зиме, лете мястото е светло и пълно с хора. За тези мраморни плочи софиянци слагат най-хубавите си дрехи. Поне така й се струва... Тръсна назад здравата си гъста коса, усети слънцето по темето си и леко се усмихна. Беше се отдалечила доста от офиса на Данчо и това съвсем не е пътя към него, но знае, че след като е била близната тук от слънцето и въздуха ще избере най-подходящата песен за старт на музикалната си кариера. Добре. Вече е готова. Доволна е от себе си, ускори крачка и усети затопляне в цялото тяло.

Като влезе при Данчо, той стана и я прегърна свойски леко през раменете. Днес продължават с пазаруването на дрехи – този път ежедневни. Прочел е мислите на една бедна провинциалистка, поне й спести неудобния разговор. Напрегна се от мисълта, че в живота не става така лесно. Нещо пропуска, но какво?

Продуцентът се спря на едно динамично парче и я остави да свали текста. Отиде до склада си заради демонстрациите, да види дали всичко е наред. Супермаркетите са празни – има само нектари и консерви. Хората чакат нощем на дълги опашки сутрешната доставка на мляко за  бебетата си. Вчера таксиметровият шофьор каза, докато си проправяха път покрай “Народното събрание”, че ако му падне Жан Виденов, ще го опъне направо върху капака на таксито. Тя не му отговори нищо, защото не иска да се занимава с ... политика. Важен е нейният живот и този на родителите й в Русе. Не се чувства революционер, не участва в стачки и демонстрации. Съзнава, че нещата в държавата не вървят, но смята, че не може да ги оправи. Доколкото разбира Данчо също е аполитичен. Всичките й съученици редовно участват в митинги на СДС.  В държавата всичко е на парчета – червени и сини парчета.

Върна се към заниманията си с песента. Ще стане хит! Утре е на репетиции с композитор и текстописец. Данчо каза, че парчето подхожда на гласа й и трябва час по-скоро да го направят на български.  Няма никаква представа как ще запее утре. Не е виждала професионално студио в живота си. Кръчмите и сватбите, на които е пяла бяха с някаква долнопробна техника. Синтезатор, група цигани и микрофон. Ако утре не се справи добре, Данчо ще я отпрати вкъщи и ще се захване с друго момиче. Цяла София знае, че той вади певици, както други си вадят носните кърпички, но ги връзва с такива договори, че не могат да мръднат. Още не е отворил дума за договор, явно не е сигурен, че ще излезе нещо от нея. Какъв договор, та те се познават от миналата седмица и тя вече си повярва. В Русе... хората я знаят, но тук е никой.